Страстите Мартинови

Тези, които ме познават малко по-добре, знаят, че съм си в известна степен русофил, затова и сега ще си позволя да цитирам една мисъл на един велик руски писател, а именно Веничка Ерофеев, лека му пръст, отиде си човека като всеки порядъчен руснак - от пиене. Та мисълтаму е следната: "Мисли, дето те мързи даже и да ги мислиш..." След толкова много гадно време няма как и мен да не ме обвземат такива мрачни, дъждовни и скапани мисли, дето не ми се иска изобщо да ги допускам до главата си. Май не само времето е виновно... Мисли за смърт, за самота, за тъга, за обреченост... Иска ми се да ме отмине тая горчива чаша, но няма начин, трябва да я изпия, за да изляза чист от другата страна, там, където птички пеят, пчелички се... абе знаете за какво иде реч. Всеки трябва да си има такива периоди, иначе няма да оцени наистина стойностните неща от живота, които от време на време го спохождат. Колко истина има в тези думи: за да оцениш истински едно нещо, трябва да го изгубиш... Лошото е, че изгубиш ли го веднъж - има шанс никога повече да не го намериш, което пък е доста тъпо според мен, защото така само задълбаваш надолу, губиш приятели, губиш всичко и накрая единственото, което ти остава е да загубиш и живота си... Колко ли хора са си заминали по тоя начин? Колко ли още ще го направят? Аз дали ще бъда един от тях? Какво биха си казали хората, ако разберят някой ден че съм си отишъл от тоя скапан свят? Дали ще пролеят поне една сълза или ще си отдъхнат облекчено, че са се оттървали от поредния досадник? Гадно време, гадни мисли, гаден живот, а най-гадното е, че не правим почти нищо, за да стане по-добър. Някои си мислят, че правят именно това, но това не може да се постигне само от шепа хора - историята го доказва, трябва всички да се стегнем, но... за целта трябва да се промени мисленето на хората, а това според мен е една химера, по-лесно ще стигнем до Луната, като се качим един на друг на раменете, отколкото да си променим мисленето. Не е лесно, то лесно нема, както казваше един наш велик управник. Самият аз, който със външен вид, държание и всичко се опитвам да докажа на нашето тъпо псевдо-общество, че хората не трябва да са квадратни и ръбести като тухли, за да могат да паснат на Стената, че трябва да са кръгли, различни, разнообразни и интересни, самият аз се усещам, че имам мисли, които са си типично квадратни. Всяка една промяна трябва да е трудна, за да може да стане реалност, и за да може наградата на края да е сладка. Опитайте се да бъдете добри, да разберете другите, дори и чалгарите, макар че това може би е най-трудното от всичко :) Опитайте се да не бъдете част от скапаната стена, която ни затваря в самите себе си. Опитайте се...

Ето ме и мен с блог... може би съм последният, който си открива блог, но по принцип аз съм си такъв :) И аз не знам защо го направих, като така и така не умея кой знае колко да пиша... Абе ще се опитам, но не обещавам, че ще излезе нещо повече от стандартните дивотии, на които някои са имали нещастието да попаднат... Не обещавам и че ще бъда редовен писател, нещо в последно време музата ми избяга с друг автор, но те жените по принцип са си така... Е, пожелайте ми поне малко успех и стискайте палци (но не на краката, че става леко еротично) все пак да напиша поне 2-3 свестни думи.